овъгляло е

Речник на българския език

1. овъгляло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

овъгляло е е производна форма на овъгля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).