овъглила е

Речник на българския език

1. овъглила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

овъглила е е производна форма на овъгля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. овъглила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

овъглила е е производна форма на овъгля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).