обезвъздуша

Речник на българския език

обезвъздуша преходен глагол от свършен вид (тип 176ctt) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице обез-въз-ду-ша обез-въз-ду-шим
2 лице обез-въз-ду-шиш обез-въз-ду-ши-те
3 лице обез-въз-ду-ши обез-въз-ду-шат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице обез-въз-ду-ших обез-въз-ду-ших-ме
2 лице обез-въз-ду-ши обез-въз-ду-ших-те
3 лице обез-въз-ду-ши обез-въз-ду-ши-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице обез-въз-ду-шах обез-въз-ду-шах-ме
2 лице обез-въз-ду-ше-ше обез-въз-ду-шах-те
3 лице обез-въз-ду-ше-ше обез-въз-ду-ша-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезвъздушил съм обезвъздушила съм обезвъздушило съм обезвъздушили сме
2 лице обезвъздушил си обезвъздушила си обезвъздушило си обезвъздушили сте
3 лице обезвъздушил е обезвъздушила е обезвъздушило е обезвъздушили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезвъздушил бях обезвъздушила бях обезвъздушило бяхме обезвъздушили
2 лице беше обезвъздушил беше обезвъздушила беше обезвъздушило бяхте обезвъздушили
3 лице беше обезвъздушил беше обезвъздушила беше обезвъздушило бяха обезвъздушили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обезвъздуша ще обезвъздушим
2 лице ще обезвъздушиш ще обезвъздушите
3 лице ще обезвъздуши ще обезвъздушат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезвъздушил ще съм обезвъздушила ще съм обезвъздушило ще сме обезвъздушили
2 лице ще си обезвъздушил ще си обезвъздушила ще си обезвъздушило ще сте обезвъздушили
3 лице ще е обезвъздушил ще е обезвъздушила ще е обезвъздушило ще са обезвъздушили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обезвъздуша щяхме да обезвъздушим
2 лице щеше да обезвъздушиш щяхте да обезвъздушите
3 лице щеше да обезвъздуши щяха да обезвъздушат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезвъздушил щях да съм обезвъздушила щях да съм обезвъздушило щяхме да сме обезвъздушили
2 лице щеше да си обезвъздушил щеше да си обезвъздушила щеше да си обезвъздушило щяхте да сте обезвъздушили
3 лице щеше да е обезвъздушил щеше да е обезвъздушила щеше да е обезвъздушило щяха да са обезвъздушили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезвъздушел съм обезвъздушела съм обезвъздушело съм обезвъздушели сме
2 лице обезвъздушел си обезвъздушела си обезвъздушело си обезвъздушели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезвъздушил съм обезвъздушила съм обезвъздушило съм обезвъздушили сме
2 лице обезвъздушил си обезвъздушила си обезвъздушило си обезвъздушили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезвъздушил била съм обезвъздушила било съм обезвъздушило били сме обезвъздушили
2 лице бил си обезвъздушил била си обезвъздушила било си обезвъздушило били сте обезвъздушили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезвъздуша щяла съм да обезвъздуша щяло съм да обезвъздуша щели сме да обезвъздушим
2 лице щял си да обезвъздушиш щяла си да обезвъздушиш щяло си да обезвъздушиш щели сте да обезвъздушите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезвъздушил щяла съм да съм обезвъздушила щяло съм да съм обезвъздушило щели сме да сме обезвъздушили
2 лице щял си да си обезвъздушил щяла си да си обезвъздушила щяло си да си обезвъздушило щели сте да сте обезвъздушили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезвъздушил бих обезвъздушила бих обезвъздушило бихме обезвъздушили
2 лице би обезвъздушил би обезвъздушила би обезвъздушило бихте обезвъздушили
3 лице би обезвъздушил би обезвъздушила би обезвъздушило биха обезвъздушили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обез-въз-ду-ши обез-въз-ду-ше-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род обез-въз-ду-шен
непълен член обез-въз-ду-ше-ния
пълен член обез-въз-ду-ше-ни-ят
женски род обез-въз-ду-ше-на
членувано обез-въз-ду-ше-на-та
среден род обез-въз-ду-ше-но
членувано обез-въз-ду-ше-но-то
множествено число обез-въз-ду-ше-ни
членувано обез-въз-ду-ше-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-въз-ду-шил
непълен член обез-въз-ду-ши-лия
пълен член обез-въз-ду-ши-ли-ят
женски род обез-въз-ду-ши-ла
членувано обез-въз-ду-ши-ла-та
среден род обез-въз-ду-ши-ло
членувано обез-въз-ду-ши-ло-то
множествено число обез-въз-ду-ши-ли
членувано обез-въз-ду-ши-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-въз-ду-шел
женски род обез-въз-ду-ше-ла
среден род обез-въз-ду-ше-ло
множествено число обез-въз-ду-ше-ли