бях обезвъздушило

Речник на българския език

1. бях обезвъздушило — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

бях обезвъздушило е производна форма на обезвъздуша (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).