обезвъздушила е

Речник на българския език

1. обезвъздушила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезвъздушила е е производна форма на обезвъздуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезвъздушила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезвъздушила е е производна форма на обезвъздуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).