бил обезвъздушил

Речник на българския език

1. бил обезвъздушил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил обезвъздушил е производна форма на обезвъздуша (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).