обезвъздуши

Речник на българския език

1. обезвъздуши — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обезвъздуши е производна форма на обезвъздуша (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обезвъздуши — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обезвъздуши е производна форма на обезвъздуша (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обезвъздуши — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обезвъздуши е производна форма на обезвъздуша (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. обезвъздуши — повелително наклонение, ед. ч.

обезвъздуши е производна форма на обезвъздуша (повелително наклонение, ед. ч.).