обезвъздушил

Речник на българския език

1. обезвъздушил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезвъздушил е производна форма на обезвъздуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезвъздушил — мин. деят. св. прич. м. р.

обезвъздушил е производна форма на обезвъздуша (мин. деят. св. прич. м. р.).