обезвъздушило

Речник на българския език

1. обезвъздушило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезвъздушило е производна форма на обезвъздуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезвъздушило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обезвъздушило е производна форма на обезвъздуша (мин. деят. св. прич. ср. р.).