обезвъздушел е

Речник на българския език

1. обезвъздушел е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезвъздушел е е производна форма на обезвъздуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).