обезвъздушел съм

Речник на българския език

1. обезвъздушел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обезвъздушел съм е производна форма на обезвъздуша (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).