обезвъздушило си

Речник на българския език

1. обезвъздушило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезвъздушило си е производна форма на обезвъздуша (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезвъздушило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезвъздушило си е производна форма на обезвъздуша (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).