обезвъздушела

Речник на българския език

1. обезвъздушела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезвъздушела е производна форма на обезвъздуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезвъздушела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обезвъздушела е производна форма на обезвъздуша (мин. деят. несв. прич. ж. р.).