обезвъздушил е

Речник на българския език

1. обезвъздушил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезвъздушил е е производна форма на обезвъздуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезвъздушил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезвъздушил е е производна форма на обезвъздуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).