кореня се

Речник на българския език

кореня̀ се непреходен глагол от несвършен вид (тип 174ii) редактиране

Значение

коренѝш се, мин. св. коренѝх се, мин. прич. коренѝл се, несв. Имам корени, първопричина в нещо. В безделието се коренят много злини.

Грешни изписвания (7)

  • кореня си
  • кориня се
  • кориня си
  • куреня се
  • куреня си
  • куриня се
  • куриня си

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ко-ре-ня ко-ре-ним
2 лице ко-ре-ниш ко-ре-ни-те
3 лице ко-ре-ни ко-ре-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ко-ре-них ко-ре-них-ме
2 лице ко-ре-ни ко-ре-них-те
3 лице ко-ре-ни ко-ре-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ко-ре-нях ко-ре-нях-ме
2 лице ко-ре-не-ше ко-ре-нях-те
3 лице ко-ре-не-ше ко-ре-ня-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице коренил съм коренила съм коренило съм коренили сме
2 лице коренил си коренила си коренило си коренили сте
3 лице коренил е коренила е коренило е коренили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях коренил бях коренила бях коренило бяхме коренили
2 лице беше коренил беше коренила беше коренило бяхте коренили
3 лице беше коренил беше коренила беше коренило бяха коренили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще кореня ще кореним
2 лице ще корениш ще корените
3 лице ще корени ще коренят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм коренил ще съм коренила ще съм коренило ще сме коренили
2 лице ще си коренил ще си коренила ще си коренило ще сте коренили
3 лице ще е коренил ще е коренила ще е коренило ще са коренили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да кореня щяхме да кореним
2 лице щеше да корениш щяхте да корените
3 лице щеше да корени щяха да коренят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм коренил щях да съм коренила щях да съм коренило щяхме да сме коренили
2 лице щеше да си коренил щеше да си коренила щеше да си коренило щяхте да сте коренили
3 лице щеше да е коренил щеше да е коренила щеше да е коренило щяха да са коренили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице коренял съм кореняла съм кореняло съм коренели сме
2 лице коренял си кореняла си кореняло си коренели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице коренил съм коренила съм коренило съм коренили сме
2 лице коренил си коренила си коренило си коренили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм коренил била съм коренила било съм коренило били сме коренили
2 лице бил си коренил била си коренила било си коренило били сте коренили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да кореня щяла съм да кореня щяло съм да кореня щели сме да кореним
2 лице щял си да корениш щяла си да корениш щяло си да корениш щели сте да корените
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм коренил щяла съм да съм коренила щяло съм да съм коренило щели сме да сме коренили
2 лице щял си да си коренил щяла си да си коренила щяло си да си коренило щели сте да сте коренили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих коренил бих коренила бих коренило бихме коренили
2 лице би коренил би коренила би коренило бихте коренили
3 лице би коренил би коренила би коренило биха коренили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ко-ре-ни ко-ре-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ко-ре-нил
непълен член ко-ре-ни-лия
пълен член ко-ре-ни-ли-ят
женски род ко-ре-ни-ла
членувано ко-ре-ни-ла-та
среден род ко-ре-ни-ло
членувано ко-ре-ни-ло-то
множествено число ко-ре-ни-ли
членувано ко-ре-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ко-ре-нял
женски род ко-ре-ня-ла
среден род ко-ре-ня-ло
множествено число ко-ре-не-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ко-ре-нящ
непълен член ко-ре-ня-щия
пълен член ко-ре-ня-щи-ят
женски род ко-ре-ня-ща
членувано ко-ре-ня-ща-та
среден род ко-ре-ня-що
членувано ко-ре-ня-що-то
множествено число ко-ре-ня-щи
членувано ко-ре-ня-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ко-ре-ней-ки