коренели

Речник на българския език

1. коренели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

коренели е производна форма на кореня се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. коренели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

коренели е производна форма на кореня се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).