коренял

Речник на българския език

1. коренял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

коренял е производна форма на кореня се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. коренял — мин. деят. несв. прич. м. р.

коренял е производна форма на кореня се (мин. деят. несв. прич. м. р.).