корените

Речник на българския език

1. корените — мн. ч. членувано

корените е производна форма на корен (мн. ч. членувано).

2. корените — сег. вр., 2 л., мн. ч.

корените е производна форма на кореня се (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

3. корените — мин. страд. прич. мн. ч. членувано

корените е производна форма на коря (мин. страд. прич. мн. ч. членувано).