коренило
1.
коренило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
коренило
е производна форма
на кореня се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
коренило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
коренило
е производна форма
на кореня се (мин. деят. св. прич. ср. р.).