коренило

Речник на българския език

1. коренило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

коренило е производна форма на кореня се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. коренило — мин. деят. св. прич. ср. р.

коренило е производна форма на кореня се (мин. деят. св. прич. ср. р.).