бил съм коренил

Речник на българския език

1. бил съм коренил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм коренил е производна форма на кореня се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).