корени

Речник на българския език

1. корени — мн. ч.

корени е производна форма на корен (мн. ч.).

2. корени — сег. вр., 3 л., ед. ч.

корени е производна форма на кореня се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. корени — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

корени е производна форма на кореня се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. корени — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

корени е производна форма на кореня се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. корени — повелително наклонение, ед. ч.

корени е производна форма на кореня се (повелително наклонение, ед. ч.).

6. корени — мин. страд. прич. мн. ч.

корени е производна форма на коря (мин. страд. прич. мн. ч.).