коренил съм

Речник на българския език

1. коренил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

коренил съм е производна форма на кореня се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. коренил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

коренил съм е производна форма на кореня се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).