коренило е

Речник на българския език

1. коренило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

коренило е е производна форма на кореня се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. коренило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

коренило е е производна форма на кореня се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).