коренили

Речник на българския език

1. коренили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

коренили е производна форма на кореня се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. коренили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

коренили е производна форма на кореня се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).