коренил

Речник на българския език

1. коренил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

коренил е производна форма на кореня се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. коренил — мин. деят. св. прич. м. р.

коренил е производна форма на кореня се (мин. деят. св. прич. м. р.).