коренил
1.
коренил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
коренил
е производна форма
на кореня се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
коренил —
мин. деят. св. прич. м. р.
коренил
е производна форма
на кореня се (мин. деят. св. прич. м. р.).