кореняло

Речник на българския език

1. кореняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кореняло е производна форма на кореня се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кореняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

кореняло е производна форма на кореня се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).