издяволя

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	из-дя-во-ля	из-дя-во-лим
2 лице	из-дя-во-лиш	из-дя-во-ли-те
3 лице	из-дя-во-ли	из-дя-во-лят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-дя-во-лих	из-дя-во-лих-ме
2 лице	из-дя-во-ли	из-дя-во-лих-те
3 лице	из-дя-во-ли	из-дя-во-ли-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-дя-во-лях	из-дя-во-лях-ме
2 лице	из-дя-во-ле-ше	из-дя-во-лях-те
3 лице	из-дя-во-ле-ше	из-дя-во-ля-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	издяволил съм	издяволила съм	издяволило съм	издяволили сме
2 лице	издяволил си	издяволила си	издяволило си	издяволили сте
3 лице	издяволил е	издяволила е	издяволило е	издяволили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях издяволил	бях издяволила	бях издяволило	бяхме издяволили
2 лице	беше издяволил	беше издяволила	беше издяволило	бяхте издяволили
3 лице	беше издяволил	беше издяволила	беше издяволило	бяха издяволили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще издяволя	ще издяволим
2 лице	ще издяволиш	ще издяволите
3 лице	ще издяволи	ще издяволят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм издяволил	ще съм издяволила	ще съм издяволило	ще сме издяволили
2 лице	ще си издяволил	ще си издяволила	ще си издяволило	ще сте издяволили
3 лице	ще е издяволил	ще е издяволила	ще е издяволило	ще са издяволили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да издяволя	щяхме да издяволим
2 лице	щеше да издяволиш	щяхте да издяволите
3 лице	щеше да издяволи	щяха да издяволят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм издяволил	щях да съм издяволила	щях да съм издяволило	щяхме да сме издяволили
2 лице	щеше да си издяволил	щеше да си издяволила	щеше да си издяволило	щяхте да сте издяволили
3 лице	щеше да е издяволил	щеше да е издяволила	щеше да е издяволило	щяха да са издяволили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	издяволял съм	издяволяла съм	издяволяло съм	издяволели сме
2 лице	издяволял си	издяволяла си	издяволяло си	издяволели сте
3 лице	из-дя-во-лял издяволял е	из-дя-во-ля-ла издяволяла е	из-дя-во-ля-ло издяволяло е	из-дя-во-ле-ли издяволели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	издяволил съм	издяволила съм	издяволило съм	издяволили сме
2 лице	издяволил си	издяволила си	издяволило си	издяволили сте
3 лице	из-дя-во-лил издяволил е	из-дя-во-ли-ла издяволила е	из-дя-во-ли-ло издяволило е	из-дя-во-ли-ли издяволили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм издяволил	била съм издяволила	било съм издяволило	били сме издяволили
2 лице	бил си издяволил	била си издяволила	било си издяволило	били сте издяволили
3 лице	бил издяволил бил е издяволил	била издяволила била е издяволила	било издяволило било е издяволило	били издяволили били са издяволили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да издяволя	щяла съм да издяволя	щяло съм да издяволя	щели сме да издяволим
2 лице	щял си да издяволиш	щяла си да издяволиш	щяло си да издяволиш	щели сте да издяволите
3 лице	щял да издяволи щял е да издяволи	щяла да издяволи щяла е да издяволи	щяло да издяволи щяло е да издяволи	щели да издяволят щели са да издяволят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм издяволил	щяла съм да съм издяволила	щяло съм да съм издяволило	щели сме да сме издяволили
2 лице	щял си да си издяволил	щяла си да си издяволила	щяло си да си издяволило	щели сте да сте издяволили
3 лице	щял да е издяволил щял е да е издяволил	щяла да е издяволила щяла е да е издяволила	щяло да е издяволило щяло е да е издяволило	щели да са издяволили щели са да са издяволили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих издяволил	бих издяволила	бих издяволило	бихме издяволили
2 лице	би издяволил	би издяволила	би издяволило	бихте издяволили
3 лице	би издяволил	би издяволила	би издяволило	биха издяволили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
из-дя-во-ли	из-дя-во-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		из-дя-во-лил
		непълен член	из-дя-во-ли-лия
		пълен член	из-дя-во-ли-ли-ят
	женски род		из-дя-во-ли-ла
		членувано	из-дя-во-ли-ла-та
	среден род		из-дя-во-ли-ло
		членувано	из-дя-во-ли-ло-то
множествено число			из-дя-во-ли-ли
		членувано	из-дя-во-ли-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	из-дя-во-лял
	женски род	из-дя-во-ля-ла
	среден род	из-дя-во-ля-ло
множествено число		из-дя-во-ле-ли