издяволил
1.
издяволил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
издяволил
е производна форма
на издяволя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
издяволил —
мин. деят. св. прич. м. р.
издяволил
е производна форма
на издяволя (мин. деят. св. прич. м. р.).