издяволил

Речник на българския език

1. издяволил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издяволил е производна форма на издяволя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издяволил — мин. деят. св. прич. м. р.

издяволил е производна форма на издяволя (мин. деят. св. прич. м. р.).