издяволяла

Речник на българския език

1. издяволяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

издяволяла е производна форма на издяволя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. издяволяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

издяволяла е производна форма на издяволя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).