издяволил е

Речник на българския език

1. издяволил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издяволил е е производна форма на издяволя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издяволил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издяволил е е производна форма на издяволя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).