издяволил съм

Речник на българския език

1. издяволил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

издяволил съм е производна форма на издяволя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. издяволил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

издяволил съм е производна форма на издяволя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).