издяволило

Речник на българския език

1. издяволило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издяволило е производна форма на издяволя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издяволило — мин. деят. св. прич. ср. р.

издяволило е производна форма на издяволя (мин. деят. св. прич. ср. р.).