издяволели

Речник на българския език

1. издяволели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

издяволели е производна форма на издяволя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. издяволели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

издяволели е производна форма на издяволя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).