бил издяволил

Речник на българския език

1. бил издяволил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил издяволил е производна форма на издяволя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).