издяволила

Речник на българския език

1. издяволила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

издяволила е производна форма на издяволя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. издяволила — мин. деят. св. прич. ж. р.

издяволила е производна форма на издяволя (мин. деят. св. прич. ж. р.).