издяволило си

Речник на българския език

1. издяволило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

издяволило си е производна форма на издяволя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. издяволило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

издяволило си е производна форма на издяволя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).