издяволило е

Речник на българския език

1. издяволило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издяволило е е производна форма на издяволя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издяволило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издяволило е е производна форма на издяволя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).