изгавря

Речник на българския език

1. изгавря преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • изгавръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-гав-ря из-гав-рим
2 лице из-гав-риш из-гав-ри-те
3 лице из-гав-ри из-гав-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-гав-рих из-гав-рих-ме
2 лице из-гав-ри из-гав-рих-те
3 лице из-гав-ри из-гав-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-гав-рях из-гав-рях-ме
2 лице из-гав-ре-ше из-гав-рях-те
3 лице из-гав-ре-ше из-гав-ря-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгаврил съм изгаврила съм изгаврило съм изгаврили сме
2 лице изгаврил си изгаврила си изгаврило си изгаврили сте
3 лице изгаврил е изгаврила е изгаврило е изгаврили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изгаврил бях изгаврила бях изгаврило бяхме изгаврили
2 лице беше изгаврил беше изгаврила беше изгаврило бяхте изгаврили
3 лице беше изгаврил беше изгаврила беше изгаврило бяха изгаврили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изгавря ще изгаврим
2 лице ще изгавриш ще изгаврите
3 лице ще изгаври ще изгаврят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изгаврил ще съм изгаврила ще съм изгаврило ще сме изгаврили
2 лице ще си изгаврил ще си изгаврила ще си изгаврило ще сте изгаврили
3 лице ще е изгаврил ще е изгаврила ще е изгаврило ще са изгаврили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изгавря щяхме да изгаврим
2 лице щеше да изгавриш щяхте да изгаврите
3 лице щеше да изгаври щяха да изгаврят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изгаврил щях да съм изгаврила щях да съм изгаврило щяхме да сме изгаврили
2 лице щеше да си изгаврил щеше да си изгаврила щеше да си изгаврило щяхте да сте изгаврили
3 лице щеше да е изгаврил щеше да е изгаврила щеше да е изгаврило щяха да са изгаврили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгаврял съм изгавряла съм изгавряло съм изгаврели сме
2 лице изгаврял си изгавряла си изгавряло си изгаврели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгаврил съм изгаврила съм изгаврило съм изгаврили сме
2 лице изгаврил си изгаврила си изгаврило си изгаврили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изгаврил била съм изгаврила било съм изгаврило били сме изгаврили
2 лице бил си изгаврил била си изгаврила било си изгаврило били сте изгаврили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изгавря щяла съм да изгавря щяло съм да изгавря щели сме да изгаврим
2 лице щял си да изгавриш щяла си да изгавриш щяло си да изгавриш щели сте да изгаврите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изгаврил щяла съм да съм изгаврила щяло съм да съм изгаврило щели сме да сме изгаврили
2 лице щял си да си изгаврил щяла си да си изгаврила щяло си да си изгаврило щели сте да сте изгаврили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изгаврил бих изгаврила бих изгаврило бихме изгаврили
2 лице би изгаврил би изгаврила би изгаврило бихте изгаврили
3 лице би изгаврил би изгаврила би изгаврило биха изгаврили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-гав-ри из-гав-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-гав-рен
непълен член из-гав-ре-ния
пълен член из-гав-ре-ни-ят
женски род из-гав-ре-на
членувано из-гав-ре-на-та
среден род из-гав-ре-но
членувано из-гав-ре-но-то
множествено число из-гав-ре-ни
членувано из-гав-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-гав-рил
непълен член из-гав-ри-лия
пълен член из-гав-ри-ли-ят
женски род из-гав-ри-ла
членувано из-гав-ри-ла-та
среден род из-гав-ри-ло
членувано из-гав-ри-ло-то
множествено число из-гав-ри-ли
членувано из-гав-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-гав-рял
женски род из-гав-ря-ла
среден род из-гав-ря-ло
множествено число из-гав-ре-ли

2. изгавря — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изгавря е производна форма на изгаврям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. изгавря — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изгавря е производна форма на изгаврям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. изгавря — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изгавря е производна форма на изгаврям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).