изгаврял си

Речник на българския език

1. изгаврял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгаврял си е производна форма на изгавря (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изгаврял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгаврял си е производна форма на изгаврям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изгаврял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгаврял си е производна форма на изгаврям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

4. изгаврял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгаврял си е производна форма на изгаврям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).