изгаврили

Речник на българския език

1. изгаврили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изгаврили е производна форма на изгавря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изгаврили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изгаврили е производна форма на изгавря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).