изгаврели

Речник на българския език

1. изгаврели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изгаврели е производна форма на изгавря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изгаврели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изгаврели е производна форма на изгавря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).