изгаврила

Речник на българския език

1. изгаврила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изгаврила е производна форма на изгавря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изгаврила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изгаврила е производна форма на изгавря (мин. деят. св. прич. ж. р.).