изгаврял съм

Речник на българския език

1. изгаврял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изгаврял съм е производна форма на изгавря (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изгаврял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изгаврял съм е производна форма на изгаврям (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изгаврял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изгаврял съм е производна форма на изгаврям (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

4. изгаврял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изгаврял съм е производна форма на изгаврям (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).