изгаврил
1.
изгаврил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изгаврил
е производна форма
на изгавря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изгаврил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изгаврил
е производна форма
на изгавря (мин. деят. св. прич. м. р.).