изгаврил

Речник на българския език

1. изгаврил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгаврил е производна форма на изгавря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгаврил — мин. деят. св. прич. м. р.

изгаврил е производна форма на изгавря (мин. деят. св. прич. м. р.).