изгаврил си

Речник на българския език

1. изгаврил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгаврил си е производна форма на изгавря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изгаврил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгаврил си е производна форма на изгавря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).