изгаврило

Речник на българския език

1. изгаврило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгаврило е производна форма на изгавря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изгаврило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изгаврило е производна форма на изгавря (мин. деят. св. прич. ср. р.).