изгаврял

Речник на българския език

1. изгаврял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгаврял е производна форма на изгавря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгаврял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изгаврял е производна форма на изгавря (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. изгаврял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгаврял е производна форма на изгаврям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. изгаврял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгаврял е производна форма на изгаврям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

5. изгаврял — мин. деят. св. прич. м. р.

изгаврял е производна форма на изгаврям (мин. деят. св. прич. м. р.).

6. изгаврял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изгаврял е производна форма на изгаврям (мин. деят. несв. прич. м. р.).