изгавряло

Речник на българския език

1. изгавряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгавряло е производна форма на изгавря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изгавряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изгавряло е производна форма на изгавря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. изгавряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгавряло е производна форма на изгаврям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. изгавряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгавряло е производна форма на изгаврям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

5. изгавряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изгавряло е производна форма на изгаврям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

6. изгавряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изгавряло е производна форма на изгаврям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).