избърборя

Речник на българския език

избърбо̀ря преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

избърбо̀риш, мин. св. избърбо̀рих, мин. прич. избърбо̀рил, св.вж. избърборвам.

Грешни изписвания (7)

  • езбарборъ
  • езбарборя
  • езбърборъ
  • езбърборя
  • избарборъ
  • избарборя
  • избърборъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-бър-бо-ря из-бър-бо-рим
2 лице из-бър-бо-риш из-бър-бо-ри-те
3 лице из-бър-бо-ри из-бър-бо-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-бър-бо-рих из-бър-бо-рих-ме
2 лице из-бър-бо-ри из-бър-бо-рих-те
3 лице из-бър-бо-ри из-бър-бо-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-бър-бо-рех из-бър-бо-рех-ме
2 лице из-бър-бо-ре-ше из-бър-бо-рех-те
3 лице из-бър-бо-ре-ше из-бър-бо-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избърборил съм избърборила съм избърборило съм избърборили сме
2 лице избърборил си избърборила си избърборило си избърборили сте
3 лице избърборил е избърборила е избърборило е избърборили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избърборил бях избърборила бях избърборило бяхме избърборили
2 лице беше избърборил беше избърборила беше избърборило бяхте избърборили
3 лице беше избърборил беше избърборила беше избърборило бяха избърборили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще избърборя ще избърборим
2 лице ще избърбориш ще избърборите
3 лице ще избърбори ще избърборят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избърборил ще съм избърборила ще съм избърборило ще сме избърборили
2 лице ще си избърборил ще си избърборила ще си избърборило ще сте избърборили
3 лице ще е избърборил ще е избърборила ще е избърборило ще са избърборили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да избърборя щяхме да избърборим
2 лице щеше да избърбориш щяхте да избърборите
3 лице щеше да избърбори щяха да избърборят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избърборил щях да съм избърборила щях да съм избърборило щяхме да сме избърборили
2 лице щеше да си избърборил щеше да си избърборила щеше да си избърборило щяхте да сте избърборили
3 лице щеше да е избърборил щеше да е избърборила щеше да е избърборило щяха да са избърборили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избърборел съм избърборела съм избърборело съм избърборели сме
2 лице избърборел си избърборела си избърборело си избърборели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избърборил съм избърборила съм избърборило съм избърборили сме
2 лице избърборил си избърборила си избърборило си избърборили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избърборил била съм избърборила било съм избърборило били сме избърборили
2 лице бил си избърборил била си избърборила било си избърборило били сте избърборили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избърборя щяла съм да избърборя щяло съм да избърборя щели сме да избърборим
2 лице щял си да избърбориш щяла си да избърбориш щяло си да избърбориш щели сте да избърборите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избърборил щяла съм да съм избърборила щяло съм да съм избърборило щели сме да сме избърборили
2 лице щял си да си избърборил щяла си да си избърборила щяло си да си избърборило щели сте да сте избърборили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избърборил бих избърборила бих избърборило бихме избърборили
2 лице би избърборил би избърборила би избърборило бихте избърборили
3 лице би избърборил би избърборила би избърборило биха избърборили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-бър-бо-ри из-бър-бо-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-бър-бо-рен
непълен член из-бър-бо-ре-ния
пълен член из-бър-бо-ре-ни-ят
женски род из-бър-бо-ре-на
членувано из-бър-бо-ре-на-та
среден род из-бър-бо-ре-но
членувано из-бър-бо-ре-но-то
множествено число из-бър-бо-ре-ни
членувано из-бър-бо-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бър-бо-рил
непълен член из-бър-бо-ри-лия
пълен член из-бър-бо-ри-ли-ят
женски род из-бър-бо-ри-ла
членувано из-бър-бо-ри-ла-та
среден род из-бър-бо-ри-ло
членувано из-бър-бо-ри-ло-то
множествено число из-бър-бо-ри-ли
членувано из-бър-бо-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бър-бо-рел
женски род из-бър-бо-ре-ла
среден род из-бър-бо-ре-ло
множествено число из-бър-бо-ре-ли