избърборило

Речник на българския език

1. избърборило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избърборило е производна форма на избърборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избърборило — мин. деят. св. прич. ср. р.

избърборило е производна форма на избърборя (мин. деят. св. прич. ср. р.).